Речник на инвеститора

са ценни книжа, даващи право на собственост на определен дял от една компания, право на глас в общото събрание на акционерите, право на дивидент и ликвидационен дял.

е инвестиционна стратегия за намаляване на риска посредством инвестирането в различни категории активи: дялове, облигации, валута и т.н., включително във финансови инструменти от една категория, но издадени от различни емитенти и от различни държави.

са облигации и други подобни финансови инструменти, възникнали в резултат на предоставен заем от притежателят на книжата на техния емитент.

е юридическото лице, което издава ценните книжа. То е задължено по книжата  към техните притежатели.

са дългови ценни книжа, издавани и гарантирани от държавата. Притежателят на такива ценни книжа е кредитор на държавата. Българската държава издава ДЦК за покриване на свои краткосрочни, средносрочни или дългосрочни нужди от финансов ресурс. Държавните ценни книжа могат да бъдат деноминирани както в лева, така и в евро, щатски долари или в друга валута. Всички български ДЦК са гарантирани от Република България и се считат за нискорисков или безрисков инструмент.

Съгласно българското законодателство, ипотечни облигации се издават само от банки. Банките емитират тези книжа за рефинансиране на операциите си и за увеличаване на кредитните си портфейли. Характерното за ипотечните облигации е, че са обезпечени с вземания по ипотечни кредити, отпуснати от съответната банка. Вземанията на облигационерите могат да се считат за “тройно” обезпечени: първо, със самите ипотечни кредити; второ, косвено, с обезпеченията по ипотечните кредити; и трето, длъжник по облигациите е банка, която спазва изисквания за капиталова адекватност и се счита принципно за надежден длъжник сама по себе си. Поради това ипотечните облигации са нискорисков финансов инструмент.

Чрез емитирането им се цели набирането на средства за осъществяване на инвестиционна програма, подобрения в общинската инфраструктура и подобни дейности. Могат да бъдат обезпечени (с общински имоти или други активи) и необезпечени (гарантирани само с репутацията на общината-издател). При добро финансово състояние на общината емитент или качествено обезпечение този вид дългови ценни книжа също са смятани за нискорискови финансови инструменти.

са средство за набиране на финансов ресурс от страна на акционерните дружества. Рискът на всяка емисия облигации зависи от дейността, финансовото състояние и кредитния рейтинг на компанията-емитент, както и от обезпечението по емисията. Доходите от тях обикновено са по-високи от доходите по съизмеримите по срочност ДЦК, ипотечни или общински облигации.

означава възможността за своевременна продажба на актив (осребряване на инвестиция) във всеки желан момент, без да се понесат ценови загуби при продажбата спрямо пазарните нива.

са дългови ценни книжа, по които се заплаща предварително определен фиксиран или плаващ доход.

са ценни книжа с дългосрочен кредитен рейтинг: не по-нисък от “BBB+” по Standart and Poor’s и Fitch или “Baa1” на Moody’s, съответно с краткосрочен кредитен рейтинг: не по-нисък от “A-2” по Standart and Poor’s, “F-2” на Fitch или “Р-3” на Moody’s. 

Статистически показател, който отразява изменението в доходността на взаимния фонд за определен период от време. Стандартното отклонение не дава представа за действителната възвръщаемост от инвестицията, а показва какво отклонение от средната доходност може да се очаква - възможност за отклонение, както в положителна, така и в отрицателна посока. Високо стандартно отклонение означава, че променливостта (волатилността) на резултатите за разглеждания период е била голяма. Стандартното отклонение, публикувано на сайта, се пресмята на годишна база, като се използват данни за изменението на седмичните стойности на НСАД за последните 52 седмици. Данните се актуализират всеки първи работен ден на седмицата.

са международно признати рейтингови агенции, които предоставят услуги по оценка на кредитния риск и на инвестиции във финанансови инструменти.

наричани още производни ценни книжа са инструменти, чиято стойност зависи от стойността и динамиката на друга ценна книга, индекс или инвестиция (базов актив). Например опции, фючърси и други. Поради т. нар. “ефект на лоста” (leverage) дериватите могат да мултиплицират както печалбите, така и загубите на инвеститора.

е стратегия за елиминиране (неутрализиране) на инвестиционния риск. Често се основава на сделки с деривати.